Душата е жадна за думите прости
втъкани със радост в поредния стих.
А земните чувства са моите гости
и нищичко важно от тях аз не скрих.
Звучаха във мене тез стихове нощни
и правеха топло на моята кръв.
Избраните рими и точни, и мощни
повдигат те във мене понятната стръв.
И аз не заспивам във късните нощи,
да чакам деня си до трети петли.
Събуждам се сутрин сред земните пощи
и чакам зората във мен да светли.
Че хубави строфи душата ми радват.
Посрещам деня си под птиче крило.
Очите ми сутрин и слънце открадват,
че да ги разпръснат над град и селО.
© Никола Апостолов Всички права запазени