Светлина
Почерняха облаците бели,
изпепелено слънцето гори,
причезнали безпътни улици
в тесните простори -
всичко се снишава и мълчи!
И няма смях и светлина,
надежда липсва, няма и тъга -
приспивна мъртва песен носи се
от хора на кървави реки!
И всичко е забравено и пусто,
и всичко тъне в бялата мъгла!
Слънце и Луна са се събрали
и страшно гледат мъртвата просторна синева!
А живи, призраците лъкатушат,
изгубили отдавна всяка жар и красота,
живеят скрити в сенките на своите свърталища
и чакат стона на смъртта,
защото тя зове и иде,
и близо е,
и страшно е в нощта!
Само белите светулки светят живо
в среднощната тъма
и като малки скитници безредни
те носят жива светлина!
© Виктория Ангелова Всички права запазени