Неее, сега ли?! Не ми се говори...
Нека вятърът прави това вместо мен.
Аз ще спра там, до първата пряка, на завет,
и ще бъда по–тиха, по–тиха от него дори.
Не сега! И недей ми задава въпроси.
Нейде в мен са се сбрали неволно уж някакви...,
и човъркат в душата ми старите рани.
Мисля, разбрал си колко от тях ме боли?!
Не сега... Има време, от студ са сковани
сълзите. А и нещо със плач... не върви.
Искам само привидно спокойствие,
нека вятърът, нека вятърът вместо мене говори...