2.01.2010 г., 20:13 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
660 0 15
Неее, сега ли?! Не ми се говори...
Нека вятърът прави това вместо мен.
Аз ще спра там, до първата пряка, на завет,
и ще бъда по–тиха, по–тиха от него дори.
Не сега! И недей ми задава въпроси.
Нейде в мен са се сбрали неволно уж някакви...,
и човъркат в душата ми старите рани.
Мисля, разбрал си колко от тях ме боли?!
Не сега... Има време, от студ са сковани
сълзите. А и нещо със плач... не върви.
Искам само привидно спокойствие,
нека вятърът, нека вятърът вместо мене говори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Предложения
: ??:??