****
Денят започва в шест без пет.
Понякога е много тъмно.
Луната – бледолик поет,
върху словата си осъмва,
и бавно тръгва да бледнее,
а профилът ѝ да се гърби.
Дъждът ще бърза да засее
чадърени отровни гъби.
И кой под тях върви – не знаеш,
дали е враг, или приятел.
От страх се свиваш като заек, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация