Разби вратата
само с поглед.
И катинарите и пръсна.
До края истински
и дързък,
отиде си,
не се и върна.
Премина с огън,
разпиля я,
плътта й на трески превърна.
В заключената с тайни стая,
непозволено ти надзърна.
© Дарина Дякова Всички права запазени
Стегнат изпипан с чувство!
Браво! с обич, Дарина.