Обещах ти да не те забравя,
да ти пиша всеки ден.
Обещах ти да се върна
там, където те оставих.

Писах ти, но ти не отговори.
Писах ти с дни, с месеци,
отказвах се и после пак,
така си минаха годините.

Дали си още там и чакаш ме,
отпивайки горчивото кафе.
Дали си още там и мислиш ме,
четейки сутрешните новини.

Едва ли?

Върнах се на улица "Латинка" 7,
потърсих кафенето "В Рая".
Омърляна табелка "За продажба"
изхили ми се от вратата.

Къде си тръгнал?
Кого ли търсиш?
Какво очакваш да намериш -
как някой чака те?

Едва ли?

Небето отвори своите влажни рани,
вятърът засвири по витрините

  музика >>>

в очакване на усмивка от маслинените ù очи!