Тая болка, която подклажда
всяка дръзка, карминена жажда
е красива. И дълго гори.
Ще нагазя във сънни гори,
ще вървя, споделила небето
с всички птици и всички поети.
Ще разпитвам, дали има смисъл
от виновния миг, тъй орисал
мойте мисли копринени в здрача,
че вървя ли вървя. И не плача.
Ала болката, с обич сравнима
има свое нечакано име, ...