3.12.2013 г., 21:57 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
557 0 3

(СЪН)


В забравата кръжат очите,

Над бленувани гори и ниви, 

С криле, по-тежки от мечтите,

С пера убийствени и диви.

 

От вятър носени сълзите

Спускат се към дъното, в душата,

О, капки - спомени рушите 

Основата на прах в сърцата.

 

И ето в порив бягат дните,

Докато единствено се моля,

Вие тях да ги проспите,  

Аз докато ги догоня!

© Коста Зорин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??