(СЪН)
В забравата кръжат очите,
Над бленувани гори и ниви,
С криле, по-тежки от мечтите,
С пера убийствени и диви.
От вятър носени сълзите
Спускат се към дъното, в душата,
О, капки - спомени рушите
Основата на прах в сърцата.
И ето в порив бягат дните,
Докато единствено се моля,
Вие тях да ги проспите,
Аз докато ги догоня!
© Коста Зорин Всички права запазени