11.08.2024 г., 16:06 ч.

... 

  Поезия
5.0 (11)
367 7 11
посветено
Тя отлита нанякъде с неизвестна посока.
В мен сърцето разкъсано, сякаш спира да бие.
Аз те моля единствено - теб, от високото,
изпрати ѝ любов и добра орисия.
Нека там по света - пъстър и необятен
свойта истина в шепичка слънце открие,
да усеща с душата си всеки верен приятел,
най-щастливите пътища да отваря с магия.
Аз криле съм ѝ дала - дай ѝ вятър надежден.
Върховете си с вяра да изкачва. Да може
да се връща понякога с огън копнежен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Предложения
  • Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
  • В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
  • Избяга Вярата. Надеждата – след нея. И Любовта си тръгна мълчешком. Като опразнена бърлога зея – еди...

Още произведения »