В небето четох. Тишината питах -
как времето живее без сърце?
Молитвите в безмълвие опитах
от шепите на разум без ръце...
Не е раздяла, даже няма точка.
И изгреви са залезите нови!
Духът без свободата е отсрочка,
а вятър без простори е в окови.
Гласът му карамелено нашепва,
че безпощадата препуска в него.
Око за вяра. Светлина полепва
по грижите на мигленото его... ...