11.02.2008 г., 8:59 ч.

... 

  Поезия » Друга
510 0 0

Разочаровах ли те или те предадох,

взех ли нещо или нещо не ти дадох?

Сама ли да се виня, накажа или от съда

да чакам да произнесе мойта присъда?

Може да е свършило, но няма там да спре,

ако само те вълнува, знай, тук ще съм доде

съм жива. Ти докосна ми сърцето и душата,

промени ми живота, целите, даже и съдбата.

Целувах устните, държах ти ръката,

споделях с теб мечтите, не само кревата.

Познавам те добре и ти усещам аромата,

пристрастена към теб ми е душата.

Когато продължиш, моля, помни ме,

помни нас и всичко, което бяхме.

Виждала съм те да се усмихваш,

виждала съм те и в съня си как утихваш,

виждала съм те без утеха да плачеш

и как след победа гордо крачиш...

Познавам страховете ти и ти моите знаеш,

не друга, а аз те спирах да ридаеш...

И все още ръката ти държа, докато спя,

в съня си се виждам как до теб стоя...

 

 

© Александра Чикова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??