29.05.2018 г., 7:53 ч.

* * * 

  Поезия » Източни форми
5.0 / 1
905 1 1
82
Не може да клонирате Апостола във някой бъдещ „безпогрешен“ вожд,
защото е неизмерим титан и носи в себе си неповторима мощ,
несравнима с никое съществувание и всеки опит е обречен на провал.
Кой би сравнил прекрасен слънчев ден с безлунна, непрогледна нощ?!
83
Църквата се смята за посредник –
между мен и Бога събеседник.
Но Него чувам във душата ми да пита:
„Аз съм в теб! Защо ти е свещеник?!“
84
Душата ни разбира, че смъртта ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Предложения
  • Разплакана си тръгваш, накъде ли? Дъга в косите сплиташ, за из път и мокър славей сипе звънки трели,...
  • Във мъртвото вълнение на думите се дави и заглъхва мисълта ми. - Мълчание сравнимо само с лунното. -...
  • Случайно, или пък по нечий знак, преплете пътищата ни съдбата. Объркана и наскърбена бях от хорска з...

Още произведения »