Пресъхнаха чешмите от дарители.
Замряха и каруците за ихтибар.
Изтлява призрачно едно момиче
заключено в прозрачен кехлибар.
За всяко нещо номер, прошнуроване.
Отделен файл в хаоса свиреп.
Ерзац за диамантени потреби.
Пластмасов плач за трънния венец.
Забързани, умислени, улисани
към своята измислена мечта.
Пропускаме за вдруги ден единствено
поклон пред дребните неща.