Draxler (Elizabeth Draxler)
14 20
11.08.2017 г., 23:34 ч.

9/11 

  Поезия » Оди и поеми
963 1 2

От години дълги мракът се таи, 

незабелязано промъква се навред,

дума сладка външността краси 

и непокътнат той пълзи напред. 

 

Тела безжизнени следите му погребват, 

душа им светла в тъмнина потапя, 

безпомощи са що прогледнат – 

пред ръката черна глас изгася. 

 

Мракът във сърце – отрова, страх,

въздух под крила на птица без душа, 

опори от стъкло, кристален прах, 

живот и смърт играят дяволска игра. 

 

Човешкото изгаря в огън от заблуда – 

огън ритуален, пламъци от кръв, 

на виковете грозни отговор се чува – 

мракът отговаря за пореден път. 

 

Преоблечен в блясък, светлина, надежда 

невидима ръка протяга към реда, 

с коварен поглед към върха поглежда, 

а в подножието спуска се смъртта... 

 

© Elizabeth Draxler Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??