Хиляди души в едно сърце,
облечено с безброй лица.
Разголват го сълзите ми.
Пълен гардероб с превъплъщения -
закачалките не стигат.
Трупам нови рокли - мои същности,
събирам върху куп от овехтели прелести.
Дрипите си жаля, не изхвърлям.
Носени, износени, мой завет.
Заплитат ме с конците си от кръпките -
спомени - неканени гости.
Новите премени - несвикнали на подчинение - ...