PaRaDigm (Рая)
9 21
27.11.2024 г., 13:28 ч.

*** 

  Поезия » Друга
75 1 4

Ще взема да замина

в един и половина

за някой по-далечен и вечно слънчев град.

Омръзна ми от зима,

сърцето ми простина,

не иска да се влюбва дори и на инат.

 

Отдавна съм наясно,

че съществува място,

където няма даже един дъждовен ден.

В небето пълновластно

е слънцето прекрасно,

но ти го знаеш - там си отишъл преди мен.

 

С добрия доктор Фостър

заминахте за Глостър,

оставихте ми само безлюдния перон.

Макар да пробвах доста,

все спирах преди моста

и все изпусках влака с небесния вагон.

 

Откакто си замина,

през юли пада зима

и къс по къс превръща сърцето ми в печал.

Мъжди почти незрима

надежда, че те има

там някъде, където ти сам си пожелал.

 

В един и половина

душата ми замина.

О, Господи, върни ме пак в онзи юлски ден,

когато имах име,

когато бях любима

и глупаво ухилен животът бе пред мен.

© Рая Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??