Загледани в негатива на живота,
задъхани от многословно голословие,
незрящи от неона заслепени,
превърнали самите себе си в отражение,
пресичащи през булеварди на "Червено"
и знака "Стоп" , приемащи за ускорение,
неопознали себе си и в опознаването недоволни,
с характери и воля,
и пак слуги на чуждо мнение,
забързани достигаме финала,
до него спирайки,
готови да побегнем,
изпадаме в недоумение:
Как цял един живот в това сме пропилели?!
© Мариета Вълчева Всички права запазени
Замисли ме...Защо е това препускане
по пистата на живота, за къде сме се
разбързали? ...Винаги има последна спирка...Вечност.
С много обич, умно момиче.