*****

ami-pro (Магда)
8 50

30.03.2011 г., 22:08 ч.

Поезия » Философска

867 0 2

Човекът пропадащ усеща живота,

щом на недоверие успешен окаже се вота,

но продължи ли в безсмислие той да се мота -

не ще се спаси - умира пилота!

Стремглаво се спуска към пагубна урва,

да търси спасение хич се не втурва!

И ето - алена кръв по пътеката шурва...

Камъкът тежък от плещите веч се катурва!

„Намерих покой!” - от нейде дочу се...

... и сподавени хрипове - не от човека...

Притиснал бе камък невръстна надежда,

родила се някак в душата на вече мъртвеца!

Да! Спасена е надеждата нова!

Да! Ранена бе човешката воля!

Не! Не си в мир, мъртъв пилоте!

Не! Не отми се кръвта...

Ах, не родих се навреме, Животе!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.