20.07.2010 г., 13:14 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
687 0 1

Научих мечтите си
да не се страхуват,
а да гонят светлосиньото небе.
Научих надеждата
да не ме предава,
а да бъде до края със мен.
Научих сълзите си
да не се срамуват,
макар и тъжни, красиви са те.
Научих себе си
да не питам риторично
"Желанията ми сбъднаха ли се?"

Скъсих километрите
в сантиметри и мигове.
Времето спирах
и връщах назад.
Мислите четох
и плаках със думите
и накрая бях себе си пак.

Оправдавах, проклинах,
мразех, обичах,
чувствах и плаках,
боях се, подскачах,
усмихвах се, пеех,
крещях и се молех,
исках и вярвах,
виждах, усещах...
и накрая бях себе си пак.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мислите четох
    и плаках със думите
    и накрая бях себе си пак.

    Винаги се връщаме към себе си.
    Много истинско и хубаво! ^^
Предложения
: ??:??