5.06.2017 г., 0:06 ч.

*** 

  Поезия » Друга
514 2 2
Бяла кобила пасе във полето.
Кротко с опашката пъди мухи.
Нежно и хубаво свети небето.
Къщи навеждат стари стрехи.
Блъска животът лудия тъпан –
грижи, задачи, ядове все.
До хоризонта, в пролет окъпан
бяла кобила кротко пасе.
Рошави, дрипави влачат се дните.
Лаят проблемите – краставо псе.
Божичко, там ми остават очите –
в тая кобила, дето пасе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??