В късните часове с трясък
или само с пукот в паркета
се отваря широко оная врата.
Потъвам във мрака и мълком се моля:
вървете си по пътя, бесове.
Няма място за вас в тънката ми пътека,
нито с тайни ще ви нахраня и напоя.
Никой жив човек не може да надникне
в тъмната ми половина,
няма втори ключ за тези светове.
Инак, ще изпусна звяра.
В клетката му свети сърпът на луната ...