Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
30.04.2021 г., 19:47 ч.

A деветият – не струва грош 

  Поезия » Друга
252 5 7

Като скъпа брошка, върху  дрипа,
тишината пръска сто лъчи.
Тихичко в ъглѝте думи хлипат,
начумерено стихът мълчи.

 

Хич не ми отива да съм кротка –
или грея, или дъжд вали.
Казано накратко  – пъстра котка,
е душата. И крои белѝ.

 

Беше и любима, и бездомна.
В кадифена лапа – остър нож. 
Осемте живота още помни,
а деветият – не струва грош. 

 

Може би, защото е последен,
или се изплъзвам, всеки път.
С бисери, не ще нахраниш беден,
в моя стих съ̀лзите по блестят.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??