Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
9.05.2021 г., 17:43 ч.

А кестени диви така неизменно цъфтят 

  Поезия » Философска
285 4 12

В дланта ми се свива уплашено странното време,
а кестени диви така неизменно цъфтят.
Не е измеримо, което не може да вземе –
душите на луди – крепящи изгнилият свят.

 

И не, че са праведни, нито е толкова сложно.
А просто летят и не знаят, и как се пълзи.
Морето вълните горчиви им влива, подкожно
и в стихове пясъкът хруска, и капят сълзи.

 

Въртят ги среднощно от влагата старите кости.
И стихове пишат – делфини, таляни и сол.
Практично човечество – всъщност е толкова просто –
роденият гол, си отива и беден, и гол.

 

Затуй и дори на човешката мъка обръгнал,
помни, че додето дошъл си и вече си тръгнал.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??