А-ла Екзюпери
Тъй крехко и невинно беше нашето начало...
Не мислех, че ще има продължение дори.
Но ти не ме отблъсна, аз останах
и се получи нещо а-ла Екзюпери.
Дълбоко в тебе корените си протягах,
промъквах се във твоето сърце -
не съм виновна, ти не протестираше
и аз растях не с дни, а с часове.
Стеблото ми укрепна, листчета разтворих.
Разкошен цвят ще ги последва, с чуден аромат!
И двамата разбрахме с изненада, че съм роза, ...