„А може би за миг...”      

Някъде между небето и земята

е мястото на всичките злини.

Видели болката и нищетата –

унизени бяха нашите души!

Високо някъде царува

спокойният – незнаен свят.

Навярно всеки го сънува –

доброто, с което е богат!

Душите там едва ли ще заспят...

За някого е край това начало,

дълбоко спускане към пропастта.

Отдавна времето е спряло,

мигове загубени във вечността!

С последни сили е останал,

от раните зловещи пак кръвта тече!

Под ударите никога не падал

и в мрака всеки огънят ще създаде!

За миг, ако забравим цялата омраза

и се опитаме на някой обич да дадем...

За миг, ако признаем, че няма хора без вина

и се опитаме грешките си да простим...

За миг, ако почувстваме, че имаме мечти

и се опитаме с тях да полетим...

За тези мигове сме търсили в калта –

затрупани били сме за това,

че слепи сме били за любовта!