Дошло е страшно време, вълче време
и вълците, и те се изпокриха.
От мене няма то какво да вземе,
душата гола, няколкото стиха,
приятелите с мене се простиха.
И питам в самотата си: — Дали
приятели това са ми били?
Каквато бе, такава си остана
душата ми – скиталец непресторен,
с подбитите нозе и скрита рана,
там, де отскубна злото с жилав корен.
До съден ден духът ми непокорен, ...