С насмешка благосклонна я поглеждат
минаващите покрай нея хора.
Във скута ù – тефтер, две куки, прежда,
в очите ù - вселенската умора,
нелепият ù руж се откроява
на фона на безцветния ù поглед.
Разсеяно вали, небето става
по-сиво и от сивата ù рокля.
Със тънки остеопорозни китки
във рехавия кок промушва цвете.
Навремето по русите ù плитки
въздишаха кварталните поети. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация