perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
8.08.2008 г., 7:07 ч.

А нощите наричаме ги бели 

  Поезия » Философска
760 0 15

Сиянията северни са странни,

а нощите наричахме ги бели,

насред пустинята в оазиси уханни,

навярно бяхме оцелели,

куцукайки, се учиме да ходим,

очакваха ни пътищата прашни,

не се отказахме да бродим

из светове и лабиринти страшни,

намерихме на вятъра полетата,

където скриваше гнева си,

смирено набелязвахме морето,

а то смиряваше рева си,

отворихме портали звездни,

очакваме неземен разум,

пропадахме в космични бездни,

решаваме нелеки казуси,

кога ли щяхме да сме посветени

в примамливи неземни тайни,

не бяха пътищата осветени,

играехме с похвати крайни,

годините изпълвахме с неверие,

запазихме си марката на скепсис,

Вселената ни моделираше премерено,

а ние даже и не трепваме...

Сиянията северни са странни,

а нощите наричаме ги бели,

родили сме се много рано,

но в бъдещето бяхме се прицелили.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??