30.10.2021 г., 9:36 ч.  

А някой свил на рамото луна 

  Поезия » Философска
537 7 13
Мирише на чимшири и на дим
и по небето вятърът гадае,
дали ако за малко замълчим,
ще чуем и сърцата си накрая?
Препускаме, крещим – човешка сган.
Ръцете в джоба, маските, страхът ни...
В очите ни денят до дъно взрян,
е буца тежка. Кой да го преглътне?
В гърдите камък и затвор за дом.
Чернилки телевизор каканиже,
къде ли е и вярата ни, щом
ни Бог е Бог, ни ближният е ближен? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??