На жертвите на бедствията
и на бездържавността
Усмихвам се. Вървя. Обичам.
И разни глупости говоря.
Заспивам. Пазарувам.Тичам.
А някъде умират хора...
Сънувам. Радвам се. И мрънкам
веднага, щом очи отворя.
Шегувам се. Послъгвам тънко.
А някъде умират хора...
Да спра кошмара не умея.
Кажете ми: Какво да сторя?
Аз- ден за ден, макар - ЖИВЕЯ,
а някъде умират хора...
Обичайте се. Помогнете
да спре омразата, раздора.
Днес си простете. И помнете,
че някъде умират хора...
© Нина Чилиянска Всички права запазени
и хубаво послание накрая!