Роби (Роберт)
511 3486
4.12.2017 г., 13:11 ч.  

А после с картите ни друг играе 

  Поезия » Друга
831 10 15

Рояк врабчета шумно се боричкат

и страстно спорят за парче от кифла.

И  всяко дърпа вкусната коричка -

нараства свадата, а не затихва.

 

Увлечени във лютата си битка,

разпалени  и гладни, не престават...

Зад спретнатата кучешка колибка

със тихи стъпки котка приближава.

 

От вчера не е хапвала, горката,

коремът й от глад сега къркори.

Закуската поднася й  съдбата –

един врабец от тези, що се борят!

 

Минава тръпка по гърба й черен

и сякаш е опъната пружина.

Насочи  я  и тук инстинктът верен -

след  миг ще скочи в шумната дружина.

 

И всеки мисли за храната вкусна -

врабчетата и гладната Писана...

Ала от небето кой се спусна?...

Разперила крила  -  огромна  врана!

 

Светкавично тя залъчето клъвна

и  после кацна до плета наблизо.

Разкъса го и го погълна  стръвно...

Писана отдалече се облиза...

 

Отде се взе пък  тази стара врана,

та я лиши от вкусната закуска

докато тя за скока се накани...

Един врабец  да можеше да схруска!

 

Почти като в живота ни това е -

чертаем планове, таим надежди,

а после с картите ни друг играе.

Съдбата тъй нещата ги подрежда!...

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??