8.07.2018 г., 23:34 ч.

А ти се питай: Беше ли?...Не беше! 

  Поезия » Друга
584 5 23
Загрях ума, до точка на кипене
и стъкленият похлупак се пръсна.
И падат греховете, на колене.
За смърт е рано, за молитви – късно.
До точка на пречупване огънах,
съмнението, вечно ме гризеше.
Страхът въже, сам себе си препъна.
И скочих, разраних се. Не болеше.
В едно събрах зенита и надира.
Изпих на екс морето. Не горчеше.
Предел достигнах. Лудостта избирам.
А ти се питай: Беше ли?... Не беше!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??