Жив труп във краката стои,
повяхва, умира и стене.
Часовникът вече брои
последните мигове с тебе.
Удавница в своята кръв
молитва последна отправя,
а ти я поглеждаш със мъст
и сочиш отново към прага.
Протегната женска ръка
със нежност отново те гали,
а сетне проронва сълза
и шепне: "... Не я ли забрави." ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация