А утре... пак да се родиш

1.11.2016 г., 10:46 ч.

Поезия

1169 1 1

Пак се будя по нощите.
Пак думи из главата ми в мъгли.
В просъница реални са мечтите,
и напълно истинска си ти.
Щом мога нощем да те зърна,
да си представя твоя лик,
и истинска, да те прегърна
дори за мъничко, за миг...
животът става поносим,
от бремето тъй смазващо, което
стихът отново светлосин
прогонва... зърна ли лицето ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

А утре... пак да се родиш

Искате да прочетете повече?

Предложения