17.05.2020 г., 20:25 ч.  

...а утре пак - душата на боклука... 

  Поезия » Философска
801 8 19
Тополовите пухчета летят,
незнайно как в очите ми се спират
и пухкави и ласкави валят,
мелодии. И тихичко умират.
Защотото този свят роден е глух.
Тълпа крещи :"Осанна"! и "Разпни го"!
Един поет, един безплътен дух,
записва си сълзите - под индиго.
Единствено среднощен прилеп тих,
в прозореца сонарно пак писука,
поредна нощ, пореден глупав стих,
а утре пак - душата на боклука...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??