17.03.2010 г., 21:08 ч.

А вятърът гнездата полюлява... 

  Поезия » Философска
752 1 17
Дъждът плете от капчици въжета,
с които свързва неудобни мисли.
Заключва с безизходица ръцете
в окови от омраза и безсилие.
Забравените думи за присъствие
барабанят по покрива тревожно.
И по улуците напевно се промъкват
сълзите на прииждащата пролет...
В гнездата празни вятърът очаква
да залюлее бъдещето в шепи...
А зимата умира много бавно
със скърцащ глас от злоба тихо шепне: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Предложения
: ??:??