Аз съм безлична актриса
от безименен филм,
ролите ми сълзи са,
а изгарям - фитил.
Всяка дума извира
и блести пак кинжал,
а сърцето примира,
умът - човек не признал.
Самотно летя,
а под мен небосвод.
Къде ли кръжа?
Измежду смърт и живот.
От мастило петна
по дланите търкам,
то една ли съдба,
до чисто изтърквам.
Няма гума,ни свят -
как върви се все млад,
през полята набръчкани в рими.
По - добре е така -
в дълга проза летя,
а днес краят в начало роди ме.
© И.К. Всички права запазени