argonyk (Димитър Никифоров)
336 1306
22.06.2011 г., 10:58 ч.

# # # 

  Поезия
903 0 12

Разбридания ден поръбвам с рими.

И всеки бод отляво ме пробожда.

Нощта е блудница с очи незрими,

която с лунните лъчи прохожда.


Със груб канап закърпих всички рани,

под тихата упойка на звездите.

Небе-клошар със облаци раздрани,

и вятър-скитник в думите си вплитам.


Че щастие не скътах в свойта пазва,

пилях го след любови и надежди...

Но чужд на всяка подлост и омраза,

добре се чувствам в старите одежди.


Заглъхват по паважа мойте стъпки -

тегел небрежен с нескопосан бод.

Отдавна е душата ми на кръпки -

зашити мигове със бял конец живот...


© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??