9.08.2013 г., 20:14 ч.

*** 

  Поезия » Друга
789 0 0
Светът ми съкрушен е,
когато си далеч.
Без теб не чувствам радост,
сърцето ми сякаш е лед.
Днес дойде и днес си отиде.
О, мимолетно видение - върни се!
Почакай, спри!
Дори "чао" казали не сме си.
Чу ли ме, гласът ми дали позна...?
Изчезна ли или още тук си...?
Ти, сянка на ума ми,
кажи - истински ли си? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванина Всички права запазени

Предложения
  • ... нещо май ти липсва. И личи си: - в уискито „за твоя сметка” пак; - в мисълта за пух и белезници;...
  • Очите й са сложни. По тях ще я познаеш. По мислите тревожни, които ти не знаеш. По капчицата сол тър...
  • Не се срамувай да заплачеш когато виждаш чуждата тъга, понякога сме в сенките на здрача, но вярата н...

Още произведения »