Аборт
***Посвещавам този плач на милионите човешки жертвоприношения посечени на олтара на Хуманизма.
22 януари 2009
Национален ден за помен на 36-та годишнина от Roe vs Wade в САЩ
Божествена спирала се извива,
разплита се във страстен танц;
обречената й вълшебна половинка
пристига с гръм -
завихря се,
оплитат се,
и следва взрив!
Сега са двете заедно,
намерени, оплетени, захласнати...
Магия на искрицата духовна
превръща плът
в Живот, в Човек, във Дух.
Две Луни - една след друга
преливат и изливат блясък, елексир -
На Страшен Съд Деня настъпва
какво ли рамото закрилно ще реши?"
Любими гласове й шепнат:
"Не се обричай на страдание!
Не се заключвай в клетка от любов!
Изчегъртай органите малки!
Полей утробата си със отровния сироп!"
А другите - нали ги знаеш -
влюбени в живота лунатици
крещят в лицето й: "Недей!
Синът ти иска да живее, блажена рима
с бъдеще, таланти и съдба,
с любов и мъка написани във Книгата,
с песен, стих и Муза, Божествена искра
и всичко туй изваяно
в млада, крехка, но оформена душа!"
"Какво да правя?"
Чуди се богинята,
носителка на свят живот.
"Музата му е свещена,
но аз съм още жадна за купон!
...
Това е положението,
нескъпо мое чедо!
Ти искаш да живееш - проблема си е твой!
Моето удобство е приоритетно,
излишен си в живота мой!"
Изгрева изплува, ръждиво утринно небе,
одеждите се свличат,
бели колена отново се разтварят.
Но вместо божествена експлозия -
настъпва тишина.
Студен, стоманен страшен звън,
и тихо стъклено почукване...
Бяла маска, гърбъв нос под очила.
Две кристални сфери отразяват
рана, зад нея люлка и кръвта...
Майчината шепа се разтваря,
изпуска ценния си дар,
а младата душа се моли за пощада
и макият Човек крещи от болка
не, не е човек, а звяр.
Богинята е глуха за молитви
и припомня му със гняв:
"Това е положението,
немило мое чедо!
Аз решавам дали да те помилвам -
реших: не си заслужил с нищо шанс!
И в крайна сметка, сам разбираш
кариера трябва днес да защитя.
Аз божествен твой критик съм, чуй ме!
Имаш песен да изпееш? - тя не струва!
Имаш стих? - ха-ха!
И Музата ти:) - тя е пошла!
Животът си е мой,
пък ти си мръвка без душа!
Кървавата маса се провлича
в кофа за боклук до болнично легло,
Божествен Дух към Светлината се запътва
"Богиньо моя, простил съм ти,
Душата ми, Музата ми не е мъртва,
Когато изтрезнееш - не тъжи!
Настигнеш ли ме, коронясана, богиня моя,
тогава аз ще стана твоя син."
© Весела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Честит рожден ден, Весе! Много радост, здраве и нестихваща любов! Весел празник!!!
-
Хахахахаха Вес, ще разчитам на теб да ми платиш гаранцията.
-
Не е правило да нарушаваш правилата за писане, особено правописа! Полицията по правилата ще те арестува!
-
Дали има правила за писане-ами да има.Не, не ги спазвам, дали е правилно, едва ли, но така спирам да чувствам Дали съм добра или не не, не знам.Но едно мнение няма.
-
Не знам Гале, грубо и грозно. Като снимка на абортирано дете - никой не иска да погледне, за да не му се наложи да чувства и преосмисля удобната си морална позиция по въпроса.
Що се отнася до въпроса "Що е поезия и има ли тя почва у нас?", любопитството ми е наистина възбудено. Явно всички тук знаят как да пишат без правописни грешки, има ли тук някой който да ни предложи "научното" определение за поезия, за да мога да науча правилата и да пропиша автентича поезия и проза. -
Тома не знам що за човек си, но след последният ти коментар много се разочаровах.Как можеш да наричаш едно малко същество нежелано, та нали след първата прегръдка майка му никога няма да го остави само.Не е мястото да започваме тази тема ясно е че сме на две различни мнения, но за произведението какво не Ви харесва?
-
Чудех се какъв коментар ще измъкна от българските творци. Мислия, че и ти си описан в злополучната ми прозна поема. Практически ти си "божествения критик", който има страхотен опит с човешките съдби и благодерение на това може да предскаже бъдещето - ерго и знанието, че Музата Му ще бъде пошла - Най-добре е за всички е да върви на боклука.
А що се отнася до прозата, може би това ще опитам следващия път. Благодаря! -
Неотдавна го казах под друг стих на подобна тематика:
Но ако боклук ще ражда "нежелано" от друг боклук... е по-добре в кофата.
И без това човечеството може да се похвали с предостатъчно паразити на милата ни, издъхваща планетка.
П.П. И да, постройката на това го прави повече като проза. -
Няма да се изживявам като поет. Силно, болезнено, жалко, отровно и истинско.Сърчицето ми се сви като го прочетох.И не, не го променяй силата му е в чистотата на изказа, без фалшиви украшения.
-
Какво е това? Дипломатичн начин да ми кажете , че не ви харесва? Написах го така както ми дойде. Изля се за около 15тина минути, публикувах го почти без редакция посред нощите. Днес сутринта го чета - и аз така: хич не съм впечатлена
Ани, не съм поет. Нямам творческа гордост. Най-голямото ми женлание е да го видя подобрено и осъвършенствано. Дай предложения как да го запиперим в началото. Естествено сама разбираш, това е история и историята започва с описаните събития. Ако имаш по-добри думи да го разкажеш - давай!
Всички останали поети - чувствайте се поканени да редактирате. Аз ще вкарам всяко предложение, което ми допада и не променя посланието.
Благодаря за помощта! -
Съгласна съм с Красимир. Поправи "прЕоритетно" на "прИоритетно".
-
Май щеше го развиеш по-добре в есе.
-
Много тежък. Много труден стих. Подозирам, че знам причината да е публикуван точно днес. Днес Обама подкрепя правото на избор на жените... Не ми е работа тук да изказвам позиции, но за стиха ще кажа, че е Ок. Не започва завладяващо, но пък заглавието помага да продължиш напред и да го дочетеш. Много тежък стих, Весе...
А сега се усмихни и добре дошла в отбора на Откровения
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
