2.12.2007 г., 13:11 ч.

Абстрактно 

  Поезия » Философска
2092 0 10

Влажни улици

и хора важни,

със очи невиждащи,

но жадни,

да разкъсат нейде тъмнината

и да видят - никнеща - зората.

Тайни пътища преплитат

думите в главата,

мисли черни и невзрачни,

мисли губещи и мрачни.

Гласове, нашепващи дълбоко

колко заразяващо е злото,

колко е смълчано и потайно,

колко то е всеотдайно.

Влажни улици

в затворени зеници,

добротата,

със криле на птици,

тайно полетява нависоко,

не, не я ранявай тъй дълбоко.

Остави я, нека ни омае,

нека поцелува

и да приласкае

малките надежди забранени,

 и от злото тайно осквернени.

 

© Силвия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??