Просто мисли в кръг,
играят като нестинарки по жарава,
кога ли ще починат те от дълъг път,
когато жар от черна стане пепелява.
Въглен ли е всяка мисъл,
гори ли, пътища дали чертае,
в моя ум сякаш зъл магьосник ме орисал
вечно мойта мисъл да блуждае.
Мисли с лапи черни,
със зъби като на хиена,
обхващат моя разум и се сливат с моите вени,
кръв, с отрова заменена. ...