"... има нещо повече от нещата,
които виждат очите ни..."
Ричард Бах
Пясъчният бряг - място за размисъл след падане...
разкъсва те болка от удара -
морето е твърдо
като камък - така се усеща първият опит,
когато изгубиш скорост, а вятърът в лицето е
шепот и очакване - падането също е летене.
Наоколо, толкова много птици,
летят, за да се хранят, о, не, той се храни,
за да лети - съвършенството търси,
за да е щастлив - в мрак да си с очи на бухал,
пречупена пръчка или рошава топка,
да изпърхаш като пламък - летенето най-важно е,
дори да не се яде...
Готова за спускане с бавно летене -
двама правят светлината по-сияйна,
свива пера, бяла птица
пред бяла пясъчна лилия -
уханието ù попива,
с човка разресва белокоса чашка
и пие музиката на небето - висина,
безпаметна фреска, за полет...
© Дима Всички права запазени
Поздрави за хубавия стих и от мен!