Поставям си сърцето на педали,
душата ми е хванала волана,
вратата се заключва с автомата
и еърбек до жабката прибран е;
политаме по хей онази урва,
а шибидахът пречи на звездите,
от радиото звуците се втурват
и мускулите ни до болка свиват.
И ето че светът пак бил за двама.
Една кола, едно небе и урва.
Една жена, една любов й трябва,
кръвта й да накараш да лудува.
© Павлина Гатева Всички права запазени