Avis (Павлина Соколова)
362 966
13.04.2014 г., 0:16 ч.

Адресирано /до усмивката ми/ :) 

  Поезия » Друга
722 0 7

Адресирано

              /до усмивката ми/ :))



Благодаря на Бога, че остана
и в лошо и добро до края с мен,
че идваше (най-често без покана)
 ти - слънчев лъч във тъмния ми ден.
За да напомниш, че не си ми чужда,
че няма как аз тебе да загубя,
за да ми кажеш "Още съм ти нужна!",
щом в тъмното самотна се събудя...
Благодаря от цялото сърце,
за твоите тръпчинки като прежда,
рисуващи по моето лице
така необходимата Надежда!
И няма, няма вече да те крия,
под пластове тъга или умора.
И никой, никой няма да убие
усмивката ми!
Чувате ли, хора?

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво, както винаги !
  • Благодаря на всички! Усмихвайте се!...
  • Надежда и усмивка - какво повече да иска човек от себе си!!!!
  • Разкошен стих! Браво!!!
  • Чувамееее Така те искам!
  • "Благодаря от цялото сърце,
    за твоите трапчинки като прежда,
    рисуващи по моето лице
    така необходимата Надежда!"

    Аплодирам!
  • Много хубаво стихотворение. Маркирана е връзката между надеждата и усмивката /нейното второ аз/, свързани с мистичен закон на взаимност.
    Да загубим тази усмивка означава на практика да загубим живота. Това е лукс, който не можем да си позволим. Тази усмивка е животворяща и безценна!

    Поздравление, Павлина, за въздействащия поетичен текст!
Предложения
: ??:??