Пониква есенна тъга,
щом лястовиците забравят да си идат
и на слънцето банално похотливите лъчи,
засвирят късна серенада на разголеното семе.
Когато песъчинките от плажа се разплачат
за чадърите крилата си прибрали
и за ехото от плътските емоции.
На слънчогледа в окото щом набъбне мъгла
и небрежно от нея паяк заплете топла дреха ,
щом в бутика от жълти листи и разбъркани мисли
ранобуден скитник потърси утеха.
Пониква есенна тъга, ...