5 028 резултата
Бушува пролетта и се заплитат
къдриците на слънчевия блясък,
и камъните в речното корито
игриво се побутват с весел плясък.
А аз съм малка светла топка време, ...
  91 
Пухкав кадифен снежец се сипва
от мрачното затихващо небе,
изкрящо бял - блестящ,
като бистра река под лунна светлина.
Хората протягат ръце - ,,искам и аз" ...
  64 
Катери се по стълбата
туй малко хлапе, катери се
и с очи зад мрачното перде
опитва се да види до де по стълбата стигнал е.
Викове го разсейват от посоки незнайни, ...
  73 
В прегръдките на зимата зловеща,
се гърчеше светът, от студ скован.
И в лапи безнадеждност бе заклещен,
снегът суров тежи като юрган.
Приветствана от слънчеви усмивки ...
  146  13 
Мек снежец в гората се топи,
слънцето грее, облачета се редят,
дървета шепнат в първи зори
и цветчета ароматни в полето цъфтят.
Малко таралежче в горичката живее, ...
  196 
Ще задухат южни ветрове,
и зимата, намусено ще си отиде.
Ще запеят птичи гласове,
да ни подскажат-Пролет иде!
И тук, срамежливичко кокиче, ...
  154 
Дъгата се разпадна на боички
и нежно изрисува всеки цвят.
Замайващо ухаят и цъфтят
зюмбюлите – обичани от всички,
Главиците едва крепят самички, ...
  256  10 
Край пътя златни нарциси цъфтят
поглеждат смело слънцето в очите.
За кратко са, уви, на този свят
в душиците им мед уханен скрит е.
И милва ги, разгърден и крилат, ...
  135 
Събуждат я природата цяла,
зимен сън що бе заспала,
пролетни напеви птичи,
зимата кожуха свали си!
О, пролет чакана,цветна; ...
  86 
Розов изгрев погалва люляци фино в зората узрели,
гости на цъфналия дъх на пролетта,
и наблизо реките блещукащи, с лазур надарени,
извират от дълбините на младостта.
В леките вълни на вятъра, ...
  433  23 
Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клонки се разтварят в самота.
Летейки над горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби, кацат на върха.
С молитва постилат мрака като черга на земята, ...
  182 
Пенливи рекички бликат, горските пътеки оживяват,
с живият си глас звънтят ли звънтят, зверовете укротяват,
а долините шептят, и тихо се обновяват.
Полъхва топъл ветрец, птички цвърчат под дъжда,
с крилцата си пърхат по клоните, и кацат по бърда, ...
  209 
Зората изгрява и проблясва,
топъл ветрец ни изпраща,
с мъниста в лъчите искрящи
топлата земя е на петна
и в следите на божура ...
  99 
Душата моя носи на кобилица,
където ида все е в мене взрян
и силите ми неговите сили са,
на стария на вечния Балкан.
Това не го разбират чуждоземците, ...
  114 
Январское утро, снежинки летят,
Гуси в избушке в оконце глядят.
Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,
Пень, что в грибах, ветерок в снег зарыл.
Утро красоты свои показало, ...
  93 
Разпети петък - камбаните звънят във скръб.
Божият син - предаден и разпнат жестоко на кръст.
И ето ме - аз пак се намирам в малкия град.
Избягах от страшния, безжизнен, мрачен ад.
Навън е прохладно и ситно вали. ...
  91 
Узреть в листочках всю планету,
И край ночной, мчащий к рассвету.
Узреть ночь в день, и день в ночи,
Глядя в блаженстве на ручьи.
Узреть лесную благодать, ...
  120 
Боже Господи, вземи ме с тебе на небето
и нека моят Рай е там при теб и нека е честит.
Боже Господи, нали са там и пясъците и морето?
Нали са там и Миконос и Халкидики, даже южен Крит?
Боже Господи, нали там залезът е вечен? ...
  70 
В глуши неведомого края,
Что лесом и тайгой порос.
Грызёт морковь ушастый зая,
Уснул в кустах рогатый лось.
На лесном дубе поёт птичка, ...
  95 
Заскрежена тревата бди
кога мъглата ще се вдигне,
докосва първите лъчи
небето сякаш да достигне.
Зрънца в земята пълни със живот, ...
  76 
Красота от Господ сътворена!
Райска и неземна красота!
Среброструйна, неопитомена!
Бликнала от земните недра!
Твоята вода е животворна, ...
  89 
Пенливи рекички бликат, горските пътеки оживяват,
с живият си глас звънтят ли звънтят, зверовете укротяват,
а долините шептят, и тихо се обновяват.
Полъхва топъл ветрец, птички цвърчат под дъжда,
с крилцата си пърхат по клоните, и кацат по бърда, ...
  136 
Бурята дойде, градът го помрачи,
пороят го обзе, не може да мълчи,
живите души, нейде те се скриха,
под терасите на блок, котка, куче се свиха.
Гръмотевици и мрак, в тази буря лятна, ...
  155 
Неподалеку от лесной опушки,
И сбоку невеликой деревушки.
Смотря на чащу, глухой лес,
В коим полным-полно чудес.
И сбоку озеро сверкает, ...
  98 
Райската градина - все ме удивява.
Мисля си за нея, че да мога да заспя.
И как се моля все на Господ да ми позволява
всяка нощ да мога във съня си да я посетя.
Но дали е тя градина всъщност ...
  125 
Нощ се спуска над долината
С одеяло от звезден прах.
Светлина от фенер в мъглата,
Тънещ звук от далечен смях.
Полусрутен дувар от камък - ...
  91 
Кога започва да вали
и да побелява бора,
отляво в моите гърди
се вдига тежест и умора.
Земя с небето се слива, ...
  134 
Бездна спотаена със свян в обикновена мерителна чаша. Топло течение, галещо ласкаво, озаптило хищните актинии..
Плува се спокойно, с отчасти наивно доверие във вълните. Дете с любимия си шнорхел коляно в корал може да одраска..
Тризъбецът на Посейдон в дълбоки пясъци патина прегръща. Няма власт тук, ...
  97 
Само кокичето знае
от студеното семе
как да пробие снега,
нетърпеливо
да цъфне без време. ...
  111 
Като котка, меко стъпваща по керемиди,
бавно спуска се нощта.
Любопитна през прозорците да види
всичко… до най-дребните неща.
Тиха, тайнствена, небрежна, ...
  191 
Дръпнах пердето.
Плахо надничам.
Бяло е. Чисто е.
Само врабците
рисуват крачета ...
  187 
Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...
  154 
Изгрев. Слънчеви лъчи.
Утро. Песен на щурци.
Бели облаци. Небе.
Полъх нежен. Кадифе.
Строфи от любовен стих. ...
  171 
Перести облаци,
призраци рошави,
сякаш раздърпани
в нечий двубой.
Бавно се гоните, ...
  127 
Нощта прегърнала е тишината,
а вятърът напява тих рефрен!
Самотна броди в мрака и луната
в очакване на следващия ден!
Звездите на рояци във небето ...
  165 
Сквозь ночную тишину,
Ветерок подул в лесу.
Все деревья зашумели,
Лес покрылся снегом вмиг.
Сосны все в снегу, и ели, ...
  204 
5#
Из таз държава плоска,
скучна и самотна ,
постоянното небе виси.
Небе сиво и безмълвно,
Пълно със сиви облаци. ...
  87 
Маранята се стелеше, лепнеха въздух и прах.
Настървеното слънце захапа деня като куче.
През гърба на вечерника минаха тръпки на страх.
Беше млад и неопитен той, на злина ненаучен.
От перчема на нивата с парещи хлебни зърна ...
  370  27 
Море, разкажи ми за нощите свои.
Спиш ли добре или съня в тебе се дави.
Щом пристъпи в твоите покои -
заспива и нищо не може да се направи.
Заспивам за малко ,пак се събуждам ...
  162 
по Пейо Яворов
Под тихата петуния каскадна,
край северния юнски мъх
пристигна и сърцето ми открадна,
а аз едва успях да си поема дъх. ...
  211 
Предложения
: ??:??