Ех, душицо моя, защо отново страдаш?
защо чуждите грехове отново ти плащаш?
Не се ли умори да изпитваш болка и грехота,
илюзии напразни... Всичко но не и свобода!

Сърце... Моля те, искам да се спреш,
нов живот за теб и мен да създадеш...
Исках аз да ти помогна и признавам, че опитах,
но малко по-малко аз страдах и умирах!

Кажи ми, сърце, сега на мен кой ще ми помогне?
Кой принц с любов ще ме прегърне?
Кой отново ще ме накара любовта да мразя?
Кажи ми, кой ще ме научи сърцето си да пазя?

Ах... Сърце, спомняш ли си той как те обичаше?
Спомняш ли си как сънищата ти разказваше?
Аз си спомням! Ти беше така нежно някъде в мен...
С теб за него молехме се всеки ден...

Обещавам! Любовта му към теб ще я върна,
ще го целуна, ще го обичам, ще го прегърна,
ще бъде отново истинска приказка, както преди,
ще бъде, но обещавам, сърце, този път ще е завинаги!!!