Aх, този дъжд! | |
Един и същ! | |
Но и различен… | |
И пак е пролет, | |
бликва изведнъж. | |
И като бесен мъж, | |
жадуващ нова плът, | |
ще си вали | |
и чака… | |
на слънцето | |
да дойде миг. | |
Aх, този дъжд! | |
Жадуван от земята, | |
като жена, | |
копняла цвете | |
без повод | |
в някой ден… | |
Като играчка | |
за децата, | |
познали немота | |
без време. | |
Ах, този дъжд! | |
Танцуващ по | |
листата и | |
вдъхващ нов живот, | |
нашепващ красотата | |
на идващия ден… | |
Ах, този дъжд! | |
Дочакан и желан | |
като любов. | |
И изживян… | |
но с… послеслов. |
© Мариана Вълкова Всички права запазени
чувствено и красиво, като самият дъжд...
сърдечно..