Сега си на върха. За теб е лесно
звезда да си откъснеш със ръка.
Светът е твой и всеки миг е песен.
(Дори не се замисляш докога.)
Но знай, че посред лято сняг ще падне.
Небето ще се срути изведнъж.
(С очите си видях как посред пладне
и Бог, и Дявол водят този мъж),
Той първо като ястреб ще те грабне –
ще стигнеш непознати висоти,
а после ще те пусне - за да паднеш.
А той ще продължава да лети...
Сега си на върха. И тържествувай.
Изтривай всяка капчица тъга.
За после не мисли. ( И не си струва!)
Каквото можеш, вземай от мига.
© Елица Ангелова Всички права запазени